Eva und Franziska hatten gelernt un

Eva und Franziska hatten gelernt und dann gingen sie in die Stadt.»Soll ich mit dir gehen?«, hatte Franziska gefragt, als sie von dem Hundertmarkschein gehört hatte.»Komm, lass mich mitgehen. Ich gehe gern einkaufen.«

«Ich weiß aber noch gar nicht, was ich will«, hatte Eva zögernd geantwortet. Wie würde das sein, anprobieren, wenn Franziska dabei war? Einkaufen mit der Mutter, das war etwas anderes. Die Mutter kannte Eva, schaute nicht auf den dicken Busen, wusste um die Größe ihres Hinterns. Franziska, hatte sie vielleicht noch gar nicht gemerkt, wie dick Eva war? Würde es ihr auffallen, wenn Eva Hosen probierte?

Jeans wollte sie kaufen. Aber vielleicht sollte sie doch lieber Bücher nehmen? Eigentlich wollte sie eine Hose und eine Bluse. Sie hatte schon lange keine Hose mehr gehabt.»Hosen will ich nicht nähen«, hatte die Schmidhuber gesagt.»Das lohnt sich nicht. Hosen muss man kaufen.«

«Eva, dir passen sowieso keine. Nimm lieber ein Kleid«, war die Meinung der Mutter.»Ein Faltenrock, oben eng, dann mit Springfalten, das ist günstig für dich. Und möglichst dunkel. Helle Farben tragen auf.«

Eva, aus Angst vor dem Gelächter, aus Angst vor dem Probieren, aus Angst vor der Erfahrung, dass ihr wirklich nichts passen würde, hatte genickt und wieder einen neuen Rock bekommen.

«Für mich ist es schwer, etwas zu finden«, sagte sie zu Franziska.

«Macht nichts. Ich habe Geduld, viel Geduld. Meine Mutter ist auch schwierig, aber sie mag es, wenn ich mitgehe. Sie sagt, ich könnte gut beraten.«

«Vielleicht kaufe ich aber auch Bücher.«

«Für hundert Mark?«

Sie fuhren mit der Straßenbahn in die Stadt. Franziska wusste einen kleinen Laden, einen ganz guten, sagte sie, dort würden sie bestimmt etwas finden.

«Was für eine Größe hast du?«, fragte Eva in das Rattern der Straßenbahn hinein.»Ich meine, in inch.«

«Neunundzwanzig oder achtundzwanzig, das kommt auf die Firma an.«

«Ich habe vierunddreißig oder sechsunddreißig«, sagte Eva.

«Was hast du gesagt?«

Draußen auf der Straße hämmerte ein Pressluftbohrer, bohrte Löcher in den Asphalt, riss breite Rinnen in die Straße.

«Überall diese Baustellen«, sagte Franziska.»Man versteht ja sein eigenes Wort nicht mehr.«

Einmal war Eva in einen Jeans-Laden gegangen, hatte aufgeregt und beschämt probiert.

«Wenn Ihnen vierunddreißig inch zu klein ist, probieren Sie doch mal sechsunddreißig inch.«

Die Verkäuferin hatte mit einer zweiten Verkäuferin geredet. Eva, in der Kabine, hatte sie nicht verstehen können, so leise hatten sie geredet. Sie hatte nicht gewusst, worüber sie lachten. Eva hatte in der Kabine gestanden, einen orangefarbenen Vorhang im Rücken, vor dem Spiegel hatte sie gestanden und versucht, die Jeans zuzukriegen, und draußen das Lachen der Verkäuferin, der sicher die Größe neunundzwanzig passte, einer, die nicht vierunddreißig oder sechsunddreißig probieren musste. Neunundzwanzig inch. Wenn Eva das jemals erreichen könnte! Sie hatte in der Kabine gestanden, Orange war wirklich keine Farbe für sie, wem stand überhaupt Orange, und hatte mit vor Anstrengung gerötetem Gesicht versucht, den Reißverschluss zu schließen. Es ging nicht. Er klemmte. Aber sie wagte nicht, die Verkäuferin zu rufen, die mit der Größe neunundzwanzig, vielleicht hatte sie sogar acht-undzwanzig, um sie zu bitten, ihr zu helfen beim Schließen.

Dann war sie zur Kasse gegangen, hatte die Jeans, die vierunddreißiger, auf die Theke gelegt und gesagt:»Ich nehme die. «Sie hatte bezahlt und war gegangen. Warum hatte sie das gemacht? Neunundsechzig Mark für nichts, für eine Hose, die ihr zu eng war, die sie nie anziehen konnte, nur weil sie sich schämte zu sagen:»Sie passt mir nicht.«

Wie würde es mit Franziska sein?

Результаты (болгарский) 2:

Ева и Франциска беше научил и след това те отидоха в града. "Да отида с вас?" Попита Франциска, когато тя беше чувал от сто марки. "Хайде, нека да продължа. Обичам да пазарувам. "

" Но аз не знам още какво искам, "Ева отговори колебливо. Как би това да се опитате, когато Франциска беше там? Пазаруване с майката, че е нещо друго. Майката знаеше Ева, не погледнем в голямата лоното, знаеше за размера на задника. Франциска, тя не може дори да забележите колко дебел беше Ева? Би ли я удари, когато Ева се опита панталони?

Дънки, че иска да купи. Но може би тя трябва по-скоро да вземе книги? Тя искаше чифт панталони и блуза. Тя отдавна не е имал панталони. "Пан Аз не шият," каза SCHMIDHUBER. "Той не си струва. Панталони трябва да купуват. "

" Eva, годни ли така или иначе не. Уважаеми Вземете рокля ", е мнението на майката." А плисирана пола, здраво, а след това с пролетни бръчки, което е удобно за вас. И възможно най-тъмен. Светлите цветове помагат на. "

Eva, поради страх от смях, страх от вкус, поради страх от опита, че наистина ще се вмести всичко, кимна и отново получи ново палто.

"За мен това е трудно да се намери нещо," каза тя на Франциска.

"Не се притеснявайте. Аз имам търпение, много търпение. Майка ми също е трудно, но тя го обича, когато mitgehe. Тя казва, че мога да правя добре. "

" Може би аз купуват книги. "

" За един стомарка? "

Те взеха трамвая в града. Франциска направил малък магазин, много добра, каза тя, там те ще се намери нещо.

"Какъв размер имате?" На въпрос на Ева в тракането на трамваите в. "Искам да кажа, в инчове."

"Двадесет и девет или осем, което идва на компанията нататък."

"Аз съм тридесет и четири или тридесет и шест", каза Ева ,

"Какво каза?"

На улицата удари на парен чук, пробиват дупки в асфалта, разкъса широките канали в пътя.

"Навсякъде, където тези сайтове", каза Франциска. "Един разбира Да вече не собствените си думи."

След като Ева беше отишъл в магазин дънки, се е опитал развълнуван и смутен.

"Ако сте трийсет и четири инча е твърде малки, да я изпробвате тридесет и шест инча."

Продавачката беше говорил с втори асистент. Ева, в кабината, не е бил в състояние да разбере, най-тихо тя беше говорил. Тя не знаеше какво те се смееха. Ева стоеше в кабината, оранжево завеса в гърба, пред огледалото тя се изправи и се опита zuzukriegen дънки, така и извън смеха на продавача, на безопасно размера на двадесет и девет-подходящ, един, който не е имал тридесет и четири или опитайте тридесет и шест. Двадесет и девет инча. Ако Ева някога може да достигне! Тя стоеше в кабината, Orange беше наистина няма цвят за нея, който е бил някога Orange, и се е опитал с обилно с усилие лицето да затвори ципа. То не е работа. Той пъхна. Но те не смееше да се обади продавачка, които. С размера на двайсет и девет, може би те са имали дори 8-20, за да ги помоли да й помогне при затваряне

После отиде на касата имаше дънки, че vierunddreißiger, на тезгяха и каза: "Взимам. "Тя е платил и изчезна. Защо тя прави това? Шестдесет и девет марки за нищо, за един чифт панталони, които е прекалено стегнат, тя не може да принуди, просто защото тя беше срам да каже: "Ти не ми харесва."

Като че ще бъде с Франциска?

Результаты (болгарский) 3:

ева и franziska беше научил и после са отишли в град. » соул да дойда с теб?", бе помолен от целта, като hundertmarkschein е hatte. » ела, нека да дойда с теб.искам да отида « einkaufen.но не знам какво ще «, ева колебливо отговори.как ще стане това, пробвай, ако franziska беше там?на пазар с майка ми, това е нещо друго.знаех, че майката на ева, не погледна големите гърди, знаеше за размера на задника ти.франциска, вероятно дори не е забелязала колко е дебелината на ева?ще забележите, ако ева панталони?дънки, исках да го купя.но може би искате книги?всъщност, иска панталони и блуза.не си имал много по - gehabt. » hosen панталони, не искам да n ä кокошка « беше gesagt. » дас, не си струва.трябва да kaufen « панталони."ева, ти пасва.по - добре да kleid «, становището на мърморя. » ein плисе пола, здраво, тогава springfalten, това е удобно за теб.и като се стъмни.ярки цветове са « ауф.ева, за страх от смях, за страх от опита от страх от опит знам, че наистина не пасват, кимна и отново нова пола.за мен, това е трудно да се finden « каза франциска."това не е от значение.нямам търпение, много търпение.майка ми също е трудно, но тя обича аз да отида.тя казва, че може да е beraten. «"може би ще си купя, но също и б ü « шер."за 100, марк?"взеха влака в града.франциска, че малък магазин, много добре, тя каза, че ще намерим нещо."кой размер?"помолих ева в свистенето на трамвая по. » их, в « инч."29 или 28, зависи от компанията. «"имам или sechsunddrei ß ig «, ева."какво каза?"на улицата по пневматична дрелка, бормашини дупки в земята, крек широчина трябва да е на улицата."всички тези baustellen «, каза, че франциска. » човек разбира думата си, « mehr.веднъж беше ева в дънки магазин, беше разстроен и да се опитам."ако 34 см е твърде малък, пробвай 36 см. «момичето е малко женски разговор.ева, в кабината, можеш да разбереш, толкова тихо, колкото са говорили.тя не знае с какво се хилеха.ева е в хижата, оранжева завеса в гърба, пред огледалото, тя си е признал за дънки zuzukriegen и смеха на продавача, размера на 29 годни, № 34 и 36, трябваше да опитам.двадесет и девет инча.когато ева, което може да направи.тя е в хижата стоеше, оранжевото е наистина няма цвят за теб, който е бил в оранжево и с усилие, определено лице се опитва да затвори ципа.това не беше.той беше заседнал.но тя не посмя да се обадя на продавача, с размера на двадесет и девет, може би дори осем undzwanzig, да те помоля да й помогна малко.тогава тя нямаше да се регистрират, дънки, vierunddrei ß айгър, на щанда и каза: "вземи."тя е платила за и изчезна.защо направи това?neunundsechzig марк за нищо, за чифт панталони, че прекалено много, не носиш, защото тя беше срам да каже: "мога да « нихт.как ще го с франциска?