Jetzt bin ich viel glücklicher!Das

Jetzt bin ich viel glücklicher!
Das war Rüdiger Maaß vor drei Jahren. Da hatte er noch seine Bäckerei mit Cafe in Hamburg. Er hatte seine Arbeit er hatte viel Geld, er hatte eine attraktive Frau, eine Stadtwohnung mit Blick auf die Binnenalster und einen teuren Sportwagen. Und heute? Heute lebt er in einem Dorf in Ostfriesland. Er hat nur wenig Geld, den Sportwagen hat er verkauft, er lebt allein. Was ist passiert? Unsere Mitarbeiterin Paula Diebel hat mit ihm gesprochen.

Paula Diebel: Herr Maaß, Sie waren in Hamburg sehr erfolgreich. Sie haben phantastisch verdient, Ihr Cafe war bekannt und immer gut besucht, auch in Ihrer Bäckerei waren immer Kunden. Warum sind Sie jetzt hier?

Rüdiger Maaß: Es war eigentlich ein Zufall. Ich habe das Bauernhaus hier geerbt, von einer Tante. Ich habe einen Brief vom Notar bekommen, und in dem Moment habe ich gewußt: das Leben in der Stadt ist nichts für mich. Die Bäckerei und das Cafe, die Arbeit, der Streß jeden Tag - das alles war ganz falsch.

P.D.: Und bevor Sie das Haus geerbt haben - waren Sie da noch zufrieden?

Rüdiger Maaß: Ich habe eigentlich nie über mein Leben nachgedacht. Ich habe immer gedacht, es muß so sein. Morgens um vier hat der Wecker geklingelt, da bin ich aufgestanden, jeden Tag, auch Samstag und Sonntag. Feierabend war erst um 19 Uhr, und meine Arbeitswoche hatte sieben Tage. Ich hatte eigentlich überhaupt keine Freizeit.

P.D.: Und was hat Ihre Frau dazu gesagt?

Rüdiger Maaß: Ihr hat das überhaupt nicht gefallen. Sie hat immer wieder zu mir gesagt: "Irgendwann reicht es mir, dann gehe ich weg." Ich habe immer gedacht, sie sagt das nur so, und dann war sie plötzlich wirklich weg.

P.D.: Und was haben Sie da gemacht?

Rüdiger Maaß: Nicht viel. Wir haben noch ein paarmal telefoniert. Dann haben auch meine Probleme mit der Gesundheit angefangen. Magenschmerzen, Kopfschmerzen, Schlafstörungen. Ich habe immer mehr Medikamente genommen. Zum Schluß bin ich nur noch mit Schlafmitteln eingeschlafen.

P.D.: Und dieses Haus hier hat dann alles verändert?

Rüdiger Maaß: Ja. Verrückt, nicht? Aber ich habe sofort gewußt: "Das ist es! Das ist meine Chance!" Die Bäckerei und das Cafe habe ich einfach verkauft. Es geht mir jetzt sehr viel besser, ich bin zufriedener und gesünder. Die Luft hier ist viel sauberer als in Hamburg.

P.D.: Und das Geld reicht Ihnen?

Rüdiger Maaß: Ja, es reicht. Ich lebe hier sehr billig. Ich brauche fast nichts, nur manchmal ein Buch oder eine Schallplatte. Ich habe nicht einmal ein Telefon im Haus. Und die Garage ist leer, ich fahre nur noch mit dem Fahrrad. "Schnell, schneller, am schnellsten" das ist vorbei. Mein Motto heute heißt: "Nur kein Streß!"

P.D.: Was haben Ihre Freunde gesagt zu Ihrem Umzug aufs Land?

Rüdiger Maaß: Na ja, die meisten können das nicht verstehen. "Bäcker-Bauer" nennen sie mich. Aber das ist mir egal. Ich bin übrigens kein Bauer. Meine Tante hatte schon lange keine Kühe mehr, nur noch ein paar Hühner und einen Hund, und die habe ich behalten. Zwei Schafe habe ich auch, und ein Pferd; das mag ich am liebsten.

P.D.: Ist Ihnen nie langweilig, so allein hier?

Rüdiger Maaß: Nein, Langeweile kenne ich nicht. Mit dem Garten und den Tieren habe ich von März bis Oktober immer eine Beschäftigung. Und ich habe Freunde hier. Allein war ich früher, in Hamburg - hier nicht!

Результаты (болгарский) 1:

Сега аз съм много щастлив!Рюдигер Maaß беше преди три години. Той се използва все още си фурна с кафе в Хамбург. Той е имал своята работа той имаше много пари, той е привлекателна жена, един град апартамент с изглед към езерото Алстер и скъпи спортни автомобили. И днес? Той живее в село в провинция Долна Саксония, Германия. Той има малко пари, той продава на спортен автомобил, той живее сам. Какво стана? Нашият колега Паула Diebel е говорил с него.Паула Diebel: Г-н Maaß са били много успешни в Хамбург. Вие заслужавате една фантастична, си кафе е добре познат и винаги добре посещавани, също в фурна винаги клиенти. Защо сте тук сега?Рюдигер Maaß: Съвпадение е всъщност. Са наследили къща тук от леля. Получих писмо от нотариус, а в момента знаех: Животът в града не е за мен. Хлебни и кафе, работата, Streß всеки ден - това е напълно погрешно.P.D..: И преди да сте наследили къщата имало щастлив?Рюдигер Maaß: Аз никога не съм наистина мислех за живота ми. Аз винаги мислех, че трябва да бъде така. Сутрин в четири, тя звънна алармата, защото аз имам всеки ден, също така събота и неделя. Работното време е само в 7:00, и работата ми седмица имаше седем дни. Имах действително някога свободно време.P.D..: А какво е казал на жена си?Рюдигер Maaß: не се харесва на всички я. Тя е винаги ми каза: "в един момент имах достатъчно, тогава аз си тръгвам." Винаги съм си мислел, казва, че само по този начин, а след това тя е отишла внезапно наистина.P.D..: А какво прави там?Рюдигер Maaß: Не е много. Разговаряхме по телефона няколко пъти. След това също ми здравните проблеми са започнали. Болки в стомаха, главоболие, безсъние. Взех все повече и повече лекарства. И накрая съм заспала само с хапчета за сън.P.D..: И тази къща тук промени всичко тогава?Рюдигер Maaß: да. Луд, нали? Но аз веднага знаеше: "Ето го! Това е моят шанс!" Аз просто продават хлебни и кафе. Сега много чувствам се по-добре, аз съм щастлив и здравословен. Тук въздухът е много по-чист отколкото в Хамбург.P.D..: And пари достатъчно за вас?Рюдигер Maaß: Да, това е достатъчно. Аз живея тук много евтини. Имам нужда от почти нищо, само понякога една книга или на запис. Дори нямам телефон в къщата. И гаража е празен, аз ще съм с мотора. "Бързо, бързо, бързо" която е над. Днес е моят девиз: "Само не Streß!"P.D..: вашите приятели каза нещо за преместването им в страната?Рюдигер Maaß: Ами, повечето не може да разбере. "Бейкър фермер" наричат ме. Но не ми пука. Аз не съм фермер, между другото. Леля ми е не крави имат дълги, аз държат няколко пилета и едно куче, както и. Също така аз имам две овце и един кон; Харесва ми най-добрите.P.D.: Е никога скучно, така че сам тук?Рюдигер Maaß: не знам не, скука. С градина и животните винаги съм заетостта от март до октомври. И аз имам приятели тук. Само аз бях по-рано, Хамбург - тук!

Результаты (болгарский) 2:

Сега съм много по-щастлив!
Това беше Рюдигер Maass преди три години. Тъй като той е имал пекарна и кафене в Хамбург. Той имаше работата си, той имаше много пари, той имаше привлекателна жена, град апартамент с изглед към Inner Алстер и скъп спортен автомобил. И днес? Днес той живее в село в Източна Фризия. Той има много малко пари, той продава спортна кола, той живее сам. Какво се е случило? Нашият колега Паула Diebel говори с него.

Paula Diebel: Г-н Maass, сте били много успешни в Хамбург. Те имат фантастичен заслужава вашето кафе е бил известен и винаги добре присъстваха, дори в пекарната си винаги са били клиенти. Защо си тук сега?

Рюдигер Maass: Това всъщност е съвпадение. Имам къща наследена тук от една леля. Аз получих писмо от нотариуса, и в този момент аз знаех: живот в града не е за мен. Пекарната и кафенето, работата, стреса всеки ден - всичко беше наред.

PD: И преди да наследи къщата - Доволни ли още?

Рюдигер Maass: Никога не съм наистина мислех за моя живот. Винаги съм смятал, че трябва да е така. Всяка сутрин в четири алармата звънна, аз имам всеки ден, включително събота и неделя. Feierabend е само в 19 часа, а работата ми седмица имаше седем дни. Аз всъщност не е имал свободно време.

PD: И това, което е направил жена ти за него?

Рюдигер Maass: Моето не е паднал. Тя многократно е ми каза: "В един момент това е достатъчно за мен, след това заминавам." Винаги съм смятал, тя казва, че единственият начин, а след това изведнъж тя беше наистина нямаше.

PD: И какво правехте там?

Рюдигер Maass: Не много. Говорихме по телефона няколко пъти. След това започнаха моите здравословни проблеми. Болки в стомаха, главоболие, безсъние. Взех повече и повече лекарства. И накрая заспах само с хапчета за сън.

PD: И тази къща тук се е променило всичко след това?

Рюдигер Maass: Да. Луд, не е тя? Но знаех, че веднага: "Това е то Това е моят шанс!" Пекарната и кафенето аз просто продадени. Той идва при мен сега е много по-добре, аз съм по-щастлив и по-здравословен. Въздухът е много по-чист, отколкото в Хамбург.

PD: И парите е достатъчно за вас?

Рюдигер Maass: Да, това е достатъчно. Аз живея много евтин тук. Имам нужда от почти нищо, само понякога книга или запис. Имам дори не е телефон в къщата. И гаража е празна, аз само се вози на мотора. "Бързо, бързо, най-бързо" е приключила. Моето мото е днес: "! Само без стрес"

PD: Какво правите вашите приятели казват къде да се измести към страната?

Рюдигер Maass: Е, повечето хора не могат да разберат. "Бейкър Bauer" те ми се обади. Но не ми пука. Както и да е, аз не съм фермер. Леля ми отдавна е престанало да крави, само няколко пилета и едно куче, а аз да го задържа. Две овце имам, и кон; Харесва ми най-добре.

PD: Ако никога не се отегчават, така че сам тук?

Рюдигер Maass: Не, аз не знам скука. С градината и животните имам от март до октомври е винаги на работа. И аз имам приятели тук. Не тук - Но аз използва за да бъде, в Хамбург!

Результаты (болгарский) 3:

сега съм много по - щастлива.въпреки това беше мама ß преди три години.там имаше пекарна и кафе в хамбург.той си имаше работа има много пари, той е привлекателна жена, апартамент в париж с оглед на alster езеро и скъпа спортна кола.и днес?днес той живее в едно село в източен фресланд.има малко пари, спортна кола, той е продал, живее сам.какво се е случило?нашият служител пола diebel говорих с него.паула diebel: г - н маа ß, бяха много успешни в хамбург.имат страхотни заслужава вашето кафе е известен и винаги е присъствал, дори в пекарната си клиенти.защо си тук сега?въпреки това, мамо ß: всъщност беше съвпадение.тук имам ферма е наследил леля.имам писмо от нотариус, и в този момент разбрах, че животът в града, не е за мен. хляб и кафе, работата, стресът от всеки ден - всичко беше наред..: и преди къщата да наследи беше ли доволен?въпреки това, мамо ß: всъщност никога не съм мислил за живота ми.винаги съм смятал, че трябва да бъде.сутринта будилникът звънна на четири, така че се всеки ден, включително и в събота и неделя.беше само на 7, а моята работна седмица е седем дни.всъщност не е имал свободно време..: и какво каза жена ти?въпреки това, мамо ß: не е паднал.тя постоянно ми каза: "в някакъв момент имах достатъчно, и после се махам." винаги съм мислил, че само по този начин, и тогава, изведнъж, тя наистина го няма..: и какво правеше там?въпреки това, мамо ß: не много.все още имаме няколко пъти по телефона.тогава ми здравословни проблеми.стомашни болки, главоболие, нарушения на съня.винаги съм бил повече лекарства.най - накрая, аз съм само с приспивателни, за да заспи..: и къщата е променено?въпреки това, мамо ß: да.лудост, нали?но веднага разбрах: "това е.това е моят шанс! "хляб и кафе, продадох.чувствам се много по - добре, аз съм по - щастливи и по - здрави.въздухът тук е по - чисто от хамбург..: парите, е достатъчно за теб?въпреки това, мамо ß: да, това е.аз живея тук, са много евтини.аз съм почти нищо, само понякога книга или досие.дори не ми трябва телефон в къщата.а гаражът е празна, аз съм само от колелото. "бързо, по - бързо, най - бързият "свърши.днес моето мото е: "няма"..: как приятелите ти каза да се премести в страната?въпреки това, мамо ß: най - не можеш да разбереш. "бейкър - бауър, "наричат ме. не ми пука.не съм фермер.леля ми имаше крави, само няколко пилета и куче, и продължавах.две овце, а също така и кон, това е любимото ми..: никога не си скучна, така че сам тук?въпреки това, мамо ß: не, защото не знам.градината и животните винаги съм работа от март до октомври.и аз имам приятели тук.бях сама в хамбург, германия не е тук.